Rodna re4, omaina sladka

Августа Манолева, в-к Дневник, 17/7

Езиковата глобализация настъпва. Тя е с американско-английски профил. Ще изгуби ли българската реч своята идентичност в новите условия? Какво означава езикът да се интернационализира? Въпроси, които вълнуват и обществото, и тесните специалисти - езиковедите. Върху тези аспекти от развитието на езика обмениха научните си пристрастия миналата седмица българисти, полонисти, испанисти, германисти в конференцията . Домакини бяха сътрудниците от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин". Участващите предложиха своите анализи не само върху съвременното състояние и проблеми на езика, но изведоха процесите с развойните им тенденции, като ги съпоставиха с европейския контекст.

Научната конференция "Националният език в условията на чужди влияния и глобализация" беше посветена на 125-годишнината от рождението на известния езиковед акад. Стефан Младенов. Полиглотът академик, овладял около 30 езика, радетел на идеята, че езикът не е пречка, а средство за разбирателство между народите, защитава родното си слово така: "Българският език - чист и неподправен, изграден върху народното наследство, щит за опазване на българската народност и българската култура." Тези думи са особено актуални днес, когато езикът ни става официален в европейската общност.

През последните 15-ина години славянските езици бяха пресирани с пълна сила от англо-американската езикова вълна. Тя облива малките общности и среща по-отчетливия отпор на големите. Това често води до преиграване в стил "къде остана хубавият чист български език".

И веднага се сочат като потвърждение екстравагантности в медиите или от езика на политиците. Задейства се защитната клапа - пуризмът. За някои тя е закон за езика, други стигат до крайност - да се върне старият правопис - хлэбъ, звэръ. Обществото изисква от езиковедите да бъдат "гаранти" за националната идентичност на езика. Но същевременно езиковото поведение на обществото свидетелства за стремежа към нова, интернационална идентичност. Мненията на самите учени също са противоречиви. От отричане на новите чужди влияния до заключението, че интернационалното обогатява възможностите за изразяване на родния език. Говори се за заличаване на границите, разколебаване на нормите, смесване на езиците, хибридност на културите.

Ако се абстрахираме от политизирането на идеята за закон за езика (у нас обикновено все около избори или 24 май манипулативно се активизира загрижеността за проблемите в езика и образованието), трябва да се има предвид, че авторитарните мерки по-скоро засилват образуването на подземни сленгове. Основният пример в тази посока е Франция. От години държавата се опитва чрез законови разпоредби да се справи със силното английско влияние. В испанистиката пък терминът чуждици, с който се обозначават думи от чужд произход, се редува с варваризми. И въпреки това много от испанските учени поддържат мнението, че езикът трябва да бъде оцветен с европейска екзотика и да се развива по волята на говорещите, без да му се налагат усмирителни ризи. А употребата на чуждици не бива да се схваща като престъпление. Защото тогава самият английски би трябвало да се окачестви като език престъпник, с неговите 10% домашни думи.

Днес нито един език не може да живее самостоятелно. Народите се преливат, културите си взаимодействат, липсва изолацията, което дава отражение и във влиянието на езиците. А те са като жив организъм, движат се по собствена закономерност и никак не се нуждаят от нашето "спасяване".

Обикновено оплакваме българския език (пъстрота от латински, староеврейски, турско-арабски, персийски, руски, френски, немски, италиански, та дори китайски и малайски думи), но испанският например също е с подчертана многоликост. В съвременната си форма той използва над 4000 активни думи от арабски произход, голям пласт от готски и индиански, освен това - италиански, галицизми, англицизми. Испаноговорящите обаче адаптират чуждиците със смайваща лекота. Понякога са неразгадаеми дори имената на световноизвестни личности.

Интересно е влиянието на турския език върху говора на немски младежи от големи градове на страната като Берлин и Хамбург, свързано с миграционните движения Турция - Германия. За социолекта си Kanakisch (дословно "език на канаките", груба ругатня за ориенталски мигранти) от няколко години те използват израза krass reden - `говоря яко`. Учителите се оплакват, че цели класове не знаят стандартния немски език. Как ви изглежда например `аз светофар` срещу `аз пресякох улицата на светофара`. В българския турцизмите са част от разговорния език. Напоследък се утвърди думата пич. От неодобрителното по-старо значение `извънбрачно дете`, което в турски означава и `недоносче`, pic днес е с израз на стабилност `сериозен човек, на когото може да се има доверие`, както и `особен, интересен, странен човек`. Често се наблюдава любопитна смесица. Например английското лайф, което на жаргон означава `лек, безгрижен живот` се допълва от турската наставка -джия и става лайфаджия/лайфаджийка, а се срещат и лайфка, лайфски.

Чехите, понеже пишат с латиница, изписват съвсем новите си лексикални облици, които навлизат във фаза "използване като цитат", буквално както са в езика източник. Ние кирилизираме формите, но често явлението е подобно: пъблик рилейшънс, фешън, лейбъл, овърдрафт.

В съвременния етап за глобализация се говори и в езикознанието - предимно в два аспекта. Като използване на общ трансглобален език в международното общуване, а именно английският. Другото е интернационализацията, т.е. създаването на общ езиков фонд, който се използва за улеснение при общуването на хората от различните нации. При интернационалната заемка въпросът се отнася не толкова за приемане от даден език, колкото за съотносителни единици в поне три езика. Както семантично - т.е. еднаквост или сходство на значенията, така и формално. Напр. конфликт на интереси, кредитен рейтинг, финансова пирамида - има го в пет-шест езика.

Думи като файл, сървър, холдинг, бартер, брокер, лизинг, маркетинг; корените: нет (мрежа), уеб (страница), мен (човек) или форми с втора част -фобия, -мания, -гейт, -ленд, -холик, а с първа евро-, екс-, транс- вече са приети в нашето публично пространство. Започна налагането и на заемки като омбудсман, пийпълметрия.

Едновременно с прякото заемане на чуждата лексика се развиват и домашни модели по пътя на словотворчеството, особено в пресата. Там съществуват словосъчетания като: грипофобия, дрисниленд, козметохоличка, бюндхенмания (желание при танцьорките да имат мерки като на Жизел Бюндхен), евробарон. Към суфиксоида -гейт (фрагментът е отделен от названието на хотела Watergate и вече е придобил значение `скандал, компромат, афера`) непрекъснато се лепят основи: названия на предмети, личности, политически движения, страни и така се получава: парногейт, адвокатгейт. Често по образеца на чужди думи се образуват неологизми чрез многослойни връзки: Благодуей 2001 - за театралните празници в Благоевград + Бродуей; Терминатора стана Калифорнатор - по повод изборната победа на Шварценегер - Калифорния + Терминатор; или PRизовете, които означава призове за PR. Понякога връзката е съвсем усукана като например ексцентричното: "Сергей Станишев, бифидус бесеперис" (вестник "24 часа"). За дешифрирането трябва да знаеш за връзката на лидера на БСП с журналистката Елена Йончева, която пък участва в рекламата на "Данон" за ползата от бифидус есенсис.

Трудностите идват от начина на изписване на новите думи. Езиците се различават по това дали нещата се назовават с една дума или със словосъчетание. И както в английския написването може да е слято, с тире или разделено, така и в езика приемник - в българския е същото. Обикновено езиковият приемник по активен, избирателен начин копира, приема, създава лексикални копия, докато езикът източник е пасивната страна, той "изнася".

Обновяване на лексиката най-вече с интернационализми се наблюдава в политическия език. В повечето случаи тя е от английски, но също и от френски, немски. Това са чуждици, адаптирани към езика фонетично и морфологично, но има и един интересен терминологичен пласт, който езиковедите наричат варваризми. Той прониква със своята си графика направо на латиница. Варваризмите не са адаптирани към езика и се употребяват без да са навлезли в речника. Например: софтполитика - мека политика, употреба на превантивна дипломация, заобикаляне на военните мироналагащи операции, които сега се наблюдават. Противоположна е хардполитиката - твърдата. Реалполитик - политика, която налага и мироналагащи операции. Новата терминология излиза от силно редуциран кръг теоретици или известни действащи политици. Много от термините, които сега се употребяват - като ново политическо мислене, нов световен ред, са дошли от устата на някой виден държавник - Буш, Горбачов. Така се отбелязва и в речниците: кога, къде, на коя конференция е казано. Обикновено имат тесен политически специализиран характер. Само някои от термините придобиват и по-голяма известност чрез вестниците, публицистиката, а може да навлязат и в общолитературния език.

Българският език държи чуждиците в антрето докато ги допусне и адаптира. С което дава възможност да се очисти излишното. Език с дълбоки корени като нашия е подлаган на разнообразни чуждоезикови влияния в различните етапи от развоя си. Въпреки това е успял да съхрани своята цялост и идентичност. Великият Вилхелм фон Хумболт (филолог, философ, езиковед) още в 1820 година казва: "Както при непрестанно пламтящата мисъл на човека, така и при езика никога не може да има дори момент на застой." Затова трябва да се говори не за чистота на езика, а за езиковата култура на говорещия. Според социолингвиста проф. Михаил Виденов след две-три поколения българската интелигенция ще бъде билингвална - ще си служи едновременно с български и английски.

Ще се появят писатели, които директно ще творят на английски, а ролята на преводачите бавно ще намалява. Творбите им ще станат достъпни на световната читателска аудитория. И това ще се отрази не само на тиражите, но е възможност авторите да бъдат забелязани от критиката. Разбира се, дори в такива хипотези винаги има едно `ако`. Ако не се затрием демографски, ако българският език остане официален. Но ученият трябва да следи трезво за тези неща - науката не изисква емоции. Бъдещето се предвижда чрез зародиша му в настоящето.