Компютърната терминология в българския език

Ето какво казват специалистите езиковеди за навлизането на компютърната терминология в българския език. Това част от предаването "За думите" - рубрика на Програма "Христо Ботев", излъчено на 11 юли 2003 г. по националното радио.

ВОДЕЩ:

С масовото навлизане на компютърната техника в почти всички сфери на живота и особено с все по-голямото място на ИНТЕРНЕТ, естествено в езика навлизат и думи, свързани с тях. За това какви проблеми от езиково естество възникват при това навлизане, ще разговаряме с доктор СВЕТЛА КОЕВА, старши научен сътрудник в Института за български език към Българската академия на науките, научен секретар на института и ръководител на секция “Компютърно моделиране на българския език”.

СЪБЕСЕДНИК:

Основният въпрос е каква стратегия да се възприеме при въвеждането на новата терминология, свързана с компютърната техника: в кои случаи да се използва английският термин, в кои да се създаде нова дума или да се използва преводът на български език? Разбира се тенденциите се налагат преди всичко от живата реч и нейната употреба, но ролята на специалистите в тези процеси е важна, защото те биха могли да препоръчат подходящият подход за всеки конкретен случай.

Заетите от английски език термини в областта на компютърната техника, които са се утвърдили в българския език, не са малко на брой. Такива са например широко използваните думи като:

компютър, процесор, монитор, принтер, скенер, модем, сървър, драйвър, диск, дискета, файл, директория, флопи, софтуер, хардуер, интернет, мултимедия и др.

За подобен клас думи е характерно това, че те са се наложили в системата на българския език, за което свидетелства фактът, че словообразуването и формообразуването им се извършват според граматичните правила на нашия език: принтер, принтера, принтерът, принтери, принтерите, два принтера, принтерче; форматирам, форматираш, форматира и т.н.

Разбира се при използването на английските транскрипции се наблюдават както предимства, така и недостатъци. Предимствата се изразяват в това, че новите термини са еднакви в различните езици, тоест те са унифицирани и са станали съвместими, което улеснява работата както на специалистите, така и на обикновените потребители. Недостатъците може да се свържат с неяснота в значението на термините (например: хъб или рутер) или недостатъчната степен на асимилация (например: даунлоудвам).

Втората група думи са български еквиваленти (превод на новите термини), които са се утвърдили в езика. Такива са например думи като:

мишка от mouse,
клавиатура от keyboard,
прозорец от window,
икона от icon,
мрежа от net и др.

Тук можем да причислим и множество глаголи, образувани на българска почва от съответните английски термини, например:

print – принтирам (и разпечатвам);
surf - сърфирам;
format - форматирам;
copy - копирам;
convert - конвертирам;
import - импортирам;
export - експортирам;
install - инсталирам;
compress - компресирам;
restart – рестартирам и др.

Отново можем да говорим за предимства и трудности при създаването на българските термини и те са следните. Основното предимство е, че българските думи се отличават с яснота и приемливост от носителите на езика. Понякога обаче могат да се наблюдават трудности, свързани с превода или при уместността на употребата на съответните думи.

Така например някои български съответствия (част от тях също по произход чужди думи), макар че са по-ясни, не са с широка употреба:

хъб, което означава концентратор;
рутер, което означава маршрутизатор;
суич, което означава комутатор;
юзър – потребител,
юзърнейм - потребителско име,
чат - разговор в реално време,
спам - нежелана реклама по електронната поща,
ъпгрейд - надстройка, обновяване,
файъруол - система за защита и др.

И накрая някои от новите термини могат да се характеризират като чуждици, което означава, че за изразяваните от тях понятия съществува българска дума с широка употреба, която би трябвало да се предпочита. Например:

сейфвам и запазвам, съхранявам, записвам;
хард диск и твърд диск;
инсъртвам, инсъртна - вмъквам, въвеждам;
пасуърд и парола;
фолдър и папка, директория;
хедър и заглавие, шапка;
пействам, пейстна - залепвам
и много други подобни примери.

ВОДЕЩ:

А каква е препоръката на специалистите? Кои думи да се предпочитат и използват?

СЪБЕСЕДНИК:

Могат да бъдат направени няколко препоръки в зависимост от различните случаи. Ако английските термини са се утвърдили и не се възприемат като чуждици, тоест като думи, които са неприсъщи за структурата на българския език, препоръчително е да се употребяват те.

Ако английските термини се възприемат като чуждици, препоръчително е да се употребяват българските съответствия или значението да се предава описателно.

Ако нито един от вариантите не се е наложил окончателно, бъдещата езикова практика ще покаже какъв е процесът на асимилация. В такива случаи по преценка на автора английският термин може да се предава на латиница и в скоби, например обновявам, актуализирам и в скоби (upgrade).

ВОДЕЩ:

Предвижда ли се издаването на специализирани речници за използваните при работа в интернет и с компютри термини? Защото знаем, че когато една дума с нейното значение бъде фиксирана в речник, тогава тя с това значение придобива официален, така да се каже нормативен, характер?

СЪБЕСЕДНИК:

Ами доколкото ми е известно на пазара има няколко такива речника с компютърна терминология. Аз съм използвала някои от тях, в момента не мога да цитирам авторите, в никакъв случай не са сътрудници на Института за български език и това е една от задачите пред сътрудниците за български език - да регистрират тенденциите в езика и съответно да ги включват в речниците, които са издания на Института.

ВОДЕЩ:

Казвате, че сте ползвали някои от тези речници, значи вършат някаква работа. Това, че авторите им не са сътрудници на Института за български език към Бълтарската академия на науките, намалява ли нормативността на тези речници?

СЪБЕСЕДНИК:

Дотолкова, доколкото с нормативен акт на Държавния съвет, Институтът за български език е единственият орган в България, който препоръчва езиковата норма, т. е. неговата задача е да се наблюдават езиковите тенденции, да се регистрират и на основата на промените да се правят промени в кодификацията.