Translating and the Computer - Who's afraid of (a) CAT

From Nov 24th - Nov 2005 the 27th conference Translating and the Computer, sponsored by the Localization Industry Standards Association, will be held at the MIC Centre in London. The conference focuses on the user aspects of translation software and attracts a wide audience which includes translators, business managers, researchers and language experts. The conference will address the latest developments in translation (and translation-related) software. It will address the needs of the following conference attendees from industry, public administration, and development as well as agencies and freelancer in the translation business.

More information about the conference is available www.aslib.com/conferences

Meanwhile the material of the talk "Who's afraid of CAT?" given by Janet Carter-Sigglow (Zentralbibliothek -Sprachendienst Forschungszentrum Jülich GmbH, Germany) at last year's conference has been made available at here

Harry-Potter translated in 45h incl. Terminology-Management

After the newest Harry-Potter novel was released in English, a team of German HP Fans started an impressive translation project. In less than 46 house after the first copy of J.K. Rowling's newest novel had been sold on Friday an online fan community had all 24 chapters translated into German and the layout finished.

Prior to the project the organizers had found 189 fans who willing to work as laymen translators and build up a team of three to oversee the new magical terminology, published online in a database. Sunday night all works had been completed and the complete translation mailed to the participants. They are however, not allowed, to sell, publish, or distribute the work any further, since copyright for the official translation is held by the German Carlsen publishing house, which will release the official version in October 2005.

Nonetheless the online translation by the community of fans was an impressive and successful experiment, leading to over 600 daily sign ups on the community website. Meanwhile the translators are beginning to concentrate on a revised and more coherent translation of the work. The organisers of this project, however, have proven project management skills some professional agencies are lacking.

Sources: Harry-auf-Deutsch (Fan Community), Telepolis

Establishment of Eurpean Language Agency recommended

A report published last week strongly recommends the establishment of an autonomous Agency for Linguistic Diversity and Language Learning. A total 74% of those who participated in the study (NGOs, experts, state-run language organisations and civil servants) were in favour of such an agency.

The strong support for the idea of creating a language agency reflects the growing importance of linguistic diversity across Europe. An agency "would put language issues and conflicts into a European context and take them out of member state politics, giving the Agency, and the language issue, a neutrality."

The study stresses the importance of continuity in language policies and planning in the face of short-term decisions being made for political reasons. It underlines the need for an Agency to ensure continuity, a pre- requisite in any reversing language shift effort. In this respect the proposed Agency would complement the continuity of the Commission's work to date.

Maintaining a language agency like this would cost the European member states approximately 11 Million Euro each year.

A FEASIBILITY STUDY: AGENCY FOR LINGUISTIC DIVERSITY AND LANGUAGE LEARNING

Source: Eurolang

Harry Potter adopted for American fans

Did you know that the books by British author J.K. Rowling are also 'translated' into American English?

Editor Arthur Levine, together with Emma Matthewson, the editor at Bloomsburry Publishing, is in charge of adopting Rowling's British-isms for the American market - because "words don't always mean the same thing on both sides of the Atlantic."

Although he aims at preserving the Britishness of the novels some of Rowling's expressions need to be altered so they are understood by the American audience. "In the most recent book, Harry Potter and the Order of the Phoenix, Rowling has Harry and his friends preparing - or 'revising' - for the O.W.L. exams at their school. In British terminology, that means they were reviewing their notes, not correcting old essays. To make her meaning clear for the U.S. version, Rowling substituted 'review' or 'study' whenever 'revise' appeared."

Source: South Bend Tribune

English losing ground on the net, Chinese on the rise

According to online statistics compiled from 2004-data English remains to be the major language of the web, although its predominance is diminishing. With 35.8% English has lost its ultimate status as the 'web-language' that is still had a couple of years ago. Spanish which used to be second ranked in the languages by content now is listed fourth with 9.1%, after having been overtaken by Chinese (14.1%) and Japanese (9.6%). German and French are ranked fifth and sixth most often used language on web.

Apart from these facts being of much interest to marketers and businesses in the global games of selling products, these statistics not only show the rise of Asian E-Commerce and content production but also reassures the community of language professionals of being needed: a steady growth of non-English usage on the web means a steady demand for content localisation.

More information:

www.internetworldstats.com
www.wwwcoder.com
www.glreach.com

БАН разработва софтуер за търсене на термини

"ДНЕВНИК" 20/7

Институтът за български език при Българската академия на науките (БАН) разработва софтуерна програма за разпознаване на термини, съобщи БТА. Чрез нея в масиви от електронни документи ще могат да се извличат основни термини, без потребителят да ги знае, обясни езиковедът д-р Сия Колковска, която работи по лингвистичната разработка на софтуера.

Ползвателят ще преглежда съдържанието на масивите от документи и ще може да избере тези, които му трябват. Програмата ще може да се прилага в администрацията, архивите и интернет. Част от лингвистичната разработка, по която работи институтът, вече е готова, а догодина вероятно ще бъде завършена и другата. След това със софтуера за програмата трябва да се заеме компютърна фирма.

Наред с компютърната лингвистика нараства популярността на корпусната, чрез която се създават корпуси от електронни текстове с различни приложения, каза Колковска. Това е от голямо значение за създаването на речници. Колковска допълни, че на Запад много речници използват електронен архив. Такъв корпус с лексикографско предназначение се създава и в института към БАН. Корпусът ще разполага с нужния софтуер за обработка при създаването на многотомен речник на българския език.

Особено актуална е компютърната терминология заради бързото развитие на информационните технологии.

В тази област голяма част от термините са английски и са адаптирани на български език. Навлизането на термините няма да застраши езика ни, защото те обслужват новите понятия, които идват заедно с названията, смята езиковедът. В момента в българския книжовен език има две тенденции - от една страна, навлизане на международни думи заради по-тесните икономически, културни и политически контакти между страните, както и чрез интернет, а от друга - съхраняване на националната специфика, каза Сия Колковска.

Според нея чуждите термини не се отразяват отрицателно върху книжовния език, въпреки че има и ненужни заемки като "фешън" и "шопинг". Сред техническите термини най-често се проявява немският език. До края на годината се очаква да излезе първият том от речник на основните термини. Той ще обхваща природните науки и ще систематизира основните понятия в тези области.

EU is trying to bridge communication gap by recruiting 1000 linguists

The numerous EU institutions have developed a feeling that they cannot fully communicate their aims and prospective to EU citizens - a feeling that was deepened by the French and Dutch saying No to the proposed European constitution.

Now the EU is taking measures to bridge the communication gap, which is mainly caused by the large number of official languages spoken within its member states, and is doubling its resources to translating its websites into all official languages.

"These measures are expected to make translation become an integral part of the policy making process," writes EUpolitix.com. However, the use of Eastern European languages will not extend to all EU documents; internal texts within the institutions will remain predominantly in English, German and French. Only financial statements and legal documents will be translated into all official languages.

This ambitious plan, however, raises concern over the quality of thosetranslations. With a permanent staff of 1,300 linguists the EU'stranslation service is the largest in the world. By using all available recruitment options EU's translations service has recruited over 1000 linguists this year, including 429 permanent and 660 freelancing translators by June, 30th, mostly for the recently added service languages like Czech, Estonian, Hungarian, Latvian, Maltese, Polish, Slovenian,and Slovak. Still the current number of translators is 22 short of the target set for January2005, but it is expected to be reached by September 2005.


Recruited permanent Translators by language


Language
CS - 45
ET - 51
HU - 51
LT - 63
LV - 47
MT - 22
PL - 50
SK - 51
SL - 49
Total - 429

This autumn interviews with Bulgarian and Romanian translators will be held in order to ensure the availability of sufficient linguists for the two new member states by January 2007.

Meanwhile the Austrian newspaper Der Standard reports that the European Commission is planning to use the citizen's everyday language to get EU policies across. "Eurospeak", a language used within the EU institutions consisting of abbreviations and special terms that are not understood by "outsiders", should vanish from the institutions' publications.

With more attractive website and the creation of hotlines the EU is especially addressing young people. The information network "Europe Direct" is already available for callers from the 25 member states. The EU sends 180 Million Euro on public relations each year.

A list with Frequently Asked Questions (and their answers) concerning the "strategy to match supply and demand" is available at Press Releases Rapid.

Sources: EUpolitix.com, derStandard.com

First issue of "New Voices" now available

The International Association for Translation and Intercultural Studies (IATIS) has announced that the first issue of "New Voices In Translation Studies" is available from the journal's website, http://www.iatis.org/newvoices

"New Voices In Translation Studies" is a refereed electronic journal cosponsored by the IATIS and the Centre for Translation and Textual Studies at Dublin City University. The aim of the journal is to disseminate high quality original work by new researchers in translation studies to a wide audience. The first issue will be freely accessible to nonmembers of IATIS until the next issue comes out, after which it will be archived in the members' area of the IATIS site.


International Association for Translation and Intercultural Studies
Web: http://www.iatis.org

European Day of Languages celebrated in September

For all of those who do not have September, 26 marked as a special day in their calendars there is an event worth mentioning: the European Day of Languages, initiated by the Council of Europe.

According to analysis there are 40 official languages spoken throughout Europe. In the light of this linguistic diversity and due to the fact that lanugage is closely linked to cultural identity, the importance of which EU organisations constantly emphasize, the establishment of a day "celebrating linguistic diversity, plurilingualism and lifelong language lerning" is not surprising.

A calendar of events, scheduled for the week of September 26 to October 2, is available at www.ecml.at. Of special interest for translators might be the International Translation Day celebrated on September 30 in Ireland.

More information about the European Day of Languages can be found at http://www.ecml.at/edl/.

Rodna re4, omaina sladka

Августа Манолева, в-к Дневник, 17/7

Езиковата глобализация настъпва. Тя е с американско-английски профил. Ще изгуби ли българската реч своята идентичност в новите условия? Какво означава езикът да се интернационализира? Въпроси, които вълнуват и обществото, и тесните специалисти - езиковедите. Върху тези аспекти от развитието на езика обмениха научните си пристрастия миналата седмица българисти, полонисти, испанисти, германисти в конференцията . Домакини бяха сътрудниците от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин". Участващите предложиха своите анализи не само върху съвременното състояние и проблеми на езика, но изведоха процесите с развойните им тенденции, като ги съпоставиха с европейския контекст.

Научната конференция "Националният език в условията на чужди влияния и глобализация" беше посветена на 125-годишнината от рождението на известния езиковед акад. Стефан Младенов. Полиглотът академик, овладял около 30 езика, радетел на идеята, че езикът не е пречка, а средство за разбирателство между народите, защитава родното си слово така: "Българският език - чист и неподправен, изграден върху народното наследство, щит за опазване на българската народност и българската култура." Тези думи са особено актуални днес, когато езикът ни става официален в европейската общност.

През последните 15-ина години славянските езици бяха пресирани с пълна сила от англо-американската езикова вълна. Тя облива малките общности и среща по-отчетливия отпор на големите. Това често води до преиграване в стил "къде остана хубавият чист български език".

И веднага се сочат като потвърждение екстравагантности в медиите или от езика на политиците. Задейства се защитната клапа - пуризмът. За някои тя е закон за езика, други стигат до крайност - да се върне старият правопис - хлэбъ, звэръ. Обществото изисква от езиковедите да бъдат "гаранти" за националната идентичност на езика. Но същевременно езиковото поведение на обществото свидетелства за стремежа към нова, интернационална идентичност. Мненията на самите учени също са противоречиви. От отричане на новите чужди влияния до заключението, че интернационалното обогатява възможностите за изразяване на родния език. Говори се за заличаване на границите, разколебаване на нормите, смесване на езиците, хибридност на културите.

Ако се абстрахираме от политизирането на идеята за закон за езика (у нас обикновено все около избори или 24 май манипулативно се активизира загрижеността за проблемите в езика и образованието), трябва да се има предвид, че авторитарните мерки по-скоро засилват образуването на подземни сленгове. Основният пример в тази посока е Франция. От години държавата се опитва чрез законови разпоредби да се справи със силното английско влияние. В испанистиката пък терминът чуждици, с който се обозначават думи от чужд произход, се редува с варваризми. И въпреки това много от испанските учени поддържат мнението, че езикът трябва да бъде оцветен с европейска екзотика и да се развива по волята на говорещите, без да му се налагат усмирителни ризи. А употребата на чуждици не бива да се схваща като престъпление. Защото тогава самият английски би трябвало да се окачестви като език престъпник, с неговите 10% домашни думи.

Днес нито един език не може да живее самостоятелно. Народите се преливат, културите си взаимодействат, липсва изолацията, което дава отражение и във влиянието на езиците. А те са като жив организъм, движат се по собствена закономерност и никак не се нуждаят от нашето "спасяване".

Обикновено оплакваме българския език (пъстрота от латински, староеврейски, турско-арабски, персийски, руски, френски, немски, италиански, та дори китайски и малайски думи), но испанският например също е с подчертана многоликост. В съвременната си форма той използва над 4000 активни думи от арабски произход, голям пласт от готски и индиански, освен това - италиански, галицизми, англицизми. Испаноговорящите обаче адаптират чуждиците със смайваща лекота. Понякога са неразгадаеми дори имената на световноизвестни личности.

Интересно е влиянието на турския език върху говора на немски младежи от големи градове на страната като Берлин и Хамбург, свързано с миграционните движения Турция - Германия. За социолекта си Kanakisch (дословно "език на канаките", груба ругатня за ориенталски мигранти) от няколко години те използват израза krass reden - `говоря яко`. Учителите се оплакват, че цели класове не знаят стандартния немски език. Как ви изглежда например `аз светофар` срещу `аз пресякох улицата на светофара`. В българския турцизмите са част от разговорния език. Напоследък се утвърди думата пич. От неодобрителното по-старо значение `извънбрачно дете`, което в турски означава и `недоносче`, pic днес е с израз на стабилност `сериозен човек, на когото може да се има доверие`, както и `особен, интересен, странен човек`. Често се наблюдава любопитна смесица. Например английското лайф, което на жаргон означава `лек, безгрижен живот` се допълва от турската наставка -джия и става лайфаджия/лайфаджийка, а се срещат и лайфка, лайфски.

Чехите, понеже пишат с латиница, изписват съвсем новите си лексикални облици, които навлизат във фаза "използване като цитат", буквално както са в езика източник. Ние кирилизираме формите, но често явлението е подобно: пъблик рилейшънс, фешън, лейбъл, овърдрафт.

В съвременния етап за глобализация се говори и в езикознанието - предимно в два аспекта. Като използване на общ трансглобален език в международното общуване, а именно английският. Другото е интернационализацията, т.е. създаването на общ езиков фонд, който се използва за улеснение при общуването на хората от различните нации. При интернационалната заемка въпросът се отнася не толкова за приемане от даден език, колкото за съотносителни единици в поне три езика. Както семантично - т.е. еднаквост или сходство на значенията, така и формално. Напр. конфликт на интереси, кредитен рейтинг, финансова пирамида - има го в пет-шест езика.

Думи като файл, сървър, холдинг, бартер, брокер, лизинг, маркетинг; корените: нет (мрежа), уеб (страница), мен (човек) или форми с втора част -фобия, -мания, -гейт, -ленд, -холик, а с първа евро-, екс-, транс- вече са приети в нашето публично пространство. Започна налагането и на заемки като омбудсман, пийпълметрия.

Едновременно с прякото заемане на чуждата лексика се развиват и домашни модели по пътя на словотворчеството, особено в пресата. Там съществуват словосъчетания като: грипофобия, дрисниленд, козметохоличка, бюндхенмания (желание при танцьорките да имат мерки като на Жизел Бюндхен), евробарон. Към суфиксоида -гейт (фрагментът е отделен от названието на хотела Watergate и вече е придобил значение `скандал, компромат, афера`) непрекъснато се лепят основи: названия на предмети, личности, политически движения, страни и така се получава: парногейт, адвокатгейт. Често по образеца на чужди думи се образуват неологизми чрез многослойни връзки: Благодуей 2001 - за театралните празници в Благоевград + Бродуей; Терминатора стана Калифорнатор - по повод изборната победа на Шварценегер - Калифорния + Терминатор; или PRизовете, които означава призове за PR. Понякога връзката е съвсем усукана като например ексцентричното: "Сергей Станишев, бифидус бесеперис" (вестник "24 часа"). За дешифрирането трябва да знаеш за връзката на лидера на БСП с журналистката Елена Йончева, която пък участва в рекламата на "Данон" за ползата от бифидус есенсис.

Трудностите идват от начина на изписване на новите думи. Езиците се различават по това дали нещата се назовават с една дума или със словосъчетание. И както в английския написването може да е слято, с тире или разделено, така и в езика приемник - в българския е същото. Обикновено езиковият приемник по активен, избирателен начин копира, приема, създава лексикални копия, докато езикът източник е пасивната страна, той "изнася".

Обновяване на лексиката най-вече с интернационализми се наблюдава в политическия език. В повечето случаи тя е от английски, но също и от френски, немски. Това са чуждици, адаптирани към езика фонетично и морфологично, но има и един интересен терминологичен пласт, който езиковедите наричат варваризми. Той прониква със своята си графика направо на латиница. Варваризмите не са адаптирани към езика и се употребяват без да са навлезли в речника. Например: софтполитика - мека политика, употреба на превантивна дипломация, заобикаляне на военните мироналагащи операции, които сега се наблюдават. Противоположна е хардполитиката - твърдата. Реалполитик - политика, която налага и мироналагащи операции. Новата терминология излиза от силно редуциран кръг теоретици или известни действащи политици. Много от термините, които сега се употребяват - като ново политическо мислене, нов световен ред, са дошли от устата на някой виден държавник - Буш, Горбачов. Така се отбелязва и в речниците: кога, къде, на коя конференция е казано. Обикновено имат тесен политически специализиран характер. Само някои от термините придобиват и по-голяма известност чрез вестниците, публицистиката, а може да навлязат и в общолитературния език.

Българският език държи чуждиците в антрето докато ги допусне и адаптира. С което дава възможност да се очисти излишното. Език с дълбоки корени като нашия е подлаган на разнообразни чуждоезикови влияния в различните етапи от развоя си. Въпреки това е успял да съхрани своята цялост и идентичност. Великият Вилхелм фон Хумболт (филолог, философ, езиковед) още в 1820 година казва: "Както при непрестанно пламтящата мисъл на човека, така и при езика никога не може да има дори момент на застой." Затова трябва да се говори не за чистота на езика, а за езиковата култура на говорещия. Според социолингвиста проф. Михаил Виденов след две-три поколения българската интелигенция ще бъде билингвална - ще си служи едновременно с български и английски.

Ще се появят писатели, които директно ще творят на английски, а ролята на преводачите бавно ще намалява. Творбите им ще станат достъпни на световната читателска аудитория. И това ще се отрази не само на тиражите, но е възможност авторите да бъдат забелязани от критиката. Разбира се, дори в такива хипотези винаги има едно `ако`. Ако не се затрием демографски, ако българският език остане официален. Но ученият трябва да следи трезво за тези неща - науката не изисква емоции. Бъдещето се предвижда чрез зародиша му в настоящето.